Новини

През март 2018 г. проф. д-р Маргарет Димитрова представи проекта „Местно производство, облекло и езиково богатство (Принос към историческата лингвистика и антропологията на облеклото)“ и проекта "Зографски дигитален архив в Софийския университет" в предаването „Нощен хоризонт на БНТ“ с водеща Пламена Бачийска. С директно включване по телефона в предаването участва и гл. ас. д-р Миглена Иванова.

В книжка 3-4 (2017) на сп. Език и литература излезе статията на Илина Лулейска по проекта "Един неизследван писмен извор от края на XIX век. Принос към описанието на значенията на думи, означаващи дрехи".

През месец март 2018 г. излезе от печат нова публикация по темата на проекта:
Miglena Ivanova. Alternative Possibilities for the Representation of Knowledge and Skills Related to the Production, Maintenance and Wearing of Local Clothes. In: Between the Visible and the Invisible. The Intangible Cultural Heritage and the Museum. Sofia: Prof. Marin Drinov Publishing House of Bulgarian Academy of Sciences, 45-52.

На 23 февруари 2018 г. проектът „Местно производство, облекло и езиково богатство (Принос към историческата лингвистика и антропологията на облеклото)“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ (договор ДН10/12 от 2016 г.) беше представен пред Секция "Филология" на Съюза на учените в България. Събитието, което беше широко оповестено онлайн, се проведе в Новата конферентна зала на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. То беше отворено както за членове на Съюза, така и за всички заинтересовани. Ръководителят на проекта проф. д-р Маргарет Димитрова имаше възможност да запознае присъстващите с целите и задачите, стоящи пред научния колектив, а проф. дфн Боян Вълчев, проф. д-р Василка Алексова, доц. д-р Дарина Младенова, гл. ас. д-р Миглена Иванова, д-р Валери Кацунов и д-р Цветан Радулов – да споделят своя опит от работата по проекта. В дискусията, която беше много ползотворна, екипът обсъди плановете за бъдещата си работа с членове на Съюза на учените в България, както и с останалите гости, уважили събитието.

Конвенции при набора на текста
Не се набира ред за ред, но се спазват новите редове.
Спазват се написанията в ръкописа и не се осъвременяват. Спазва се старият правопис, вкл. геминатите (двойни букви). Използват се старите букви, напр. двойно е, широко ъ и пр. Предават се всички особености, включително грешките, които не са поправени от самия писач, например един и същ писач използва и ракаве, и рѫкавъ.
Спазва се пунктуацията в рапортите и не се въвежда съвременна, спазват се главните букви. Отразява се словоразделянето на писачите, с едно изключение: слято написани думи се разделят, за да се улесни читателя.
Ако има грешни написания, които самият писач не е поправил, се дават поправени форми в { }. Става дума за т.нар. lapsus calami, а не за правопис, различен от нашия, или за диалектни форми, например сумма се пише така, както е в текста и в скоби не се добавя сума, но към пупури се добавя {путури} – но не потури.
Също при думи, разделени на две страници
1а завършва на до, 1б започва с бавя, тогава в скоби се изписва {добавя}
В тези скоби { } се слагат възстановени от нас форми, докато [ ] се слагат, за да се означи нещо, което не се чете, напр. [ печат], [ скица], [ подпис]. Ако не се четат букви в дума, се постъпва така
[ .] = не се чете една буква
[.. ]= не се четат две букви
[---] не се четат неясно колко на брой букви
Ако въпреки неясните букви, може да се реконструира думата, то се постъпва така
сал[.. ]марка {салтамарка}
Ако има задраскани изречения, които може да носят важна информация, то те се слагат в скоби // и се задраскват
/Днес бе топло/
Не всички задраскани форми се предават. По преценка на набиращия.

В края на 2017 г. излязоха от печат две публикации по темата на проекта:

Маргарет Димитрова, Миглена Иванова, Илина Лулейска. България в края на XIX век: Многообразие в езика – многообразие в облеклото. – Езиков свят 15, 2017, кн. 2, 12-19. (Списанието е включено в CEEOL (Централно- и Източноевропейска онлайн библиотека http://www.ceeol.com/) и в Ulrich's Periodicals Directory (Справочник на периодичните издания Ulrich http://ulrichsweb.serialssolutions.com/

Ivanova, Miglena, Margaret Dimitrova and Simeon Stefanov. Historical Linguistics and Anthropology of Dress in Bulgaria. – In: Proceedings of the 2nd International Conference on Contemporary Education, Social Sciences and Humanities (ICCESSH 2017). Eds. Eric McAnally, USA; Yong Zhang, China; Randall Green, USA; Irina Tretyakova, Russia. Atlantis Press, 2017, ISBN:978-94-6252-351-7, ISSN: Part of series: ASSEHR, ISSN: 2352-5398, volume: 124, DOI: 10.2991/iccessh-17.2017.249, 1070-1073; изданието е реферирано в CPCI, CNKI and Scholar Google. https://www.atlantis-press.com/proceedings/iccessh-17/25878780

На 19 октомври 2017 г. доц. д-р Ро Хауге (учен от чужбина и член на екипа) представи и сравни нови електронни продукти, подпомагащи подготовката на електронни публикации на извори. Наред с това той демонстрира различни способи за индексиране на лексеми и за инкорпориране на допълнителни лексикографски продукти към терминологичния речник, разработван по проекта.

През юни 2017 за нуждите на проекта бяха закупени дигитални копия на изследвания ръкописен свод: факсимилета на ръкописните описания на облеклото и снимки от 1888/1889 г. за 23 окръжия според тогавашното териториално деление на България. В рамките на проекта този исторически извор ще се проучва чрез традиционни и електронни средства. Документите са написани с различни почерци от местната администрация и са придружени със съпроводителни писма, подписани от управителите на окръжията и секретарите.

л. 5а
Гръдната часть на ризата е шита съ разни шевове отъ коприна и вълна отъ разни цвѣтове, които шьвове се именуватъ: „патки” крьстоски” рамената на ризата и по цѣлий редъ на рѫкавите има тоже шевове оть разно цвѣтни вълни или коприни наречени: „алтици Борове” яката на ризата набрана и изработена съ същите шевове именуеми: „Базъръ обазало и шито огърли” отъ двата края на яката има по единъ дебелъ усуканъ коприненъ конецъ, който служи за закопчивание и се именува „Петелки”. Рѫкавите на ризата сѫ набрани и се превързватъ такива конци каквито и на яката. Шевовите които се работятъ на рѫкавите около гривнята се именуватъ „Гарвани и брацѫри”. - Полите тоже съ шевове именуеми „Нашиви”.
3 то) Върху ризата отзадъ на крьста си запасватъ, единь тьнакъ тъканъ Шаеченъ платъ пришаренъ още въ тъканьта съ червени сини и успоредни шарове горе при крьста и доле въ полите. Тоя платъ е набранъ съ ягки конци въ заднята си частъ на неколко мѣста тъй ситно щото образува една дрѣшка като полурокля (полуфистань) и като нагърчано хубава пристилка. Тая дреха въ селата подъ Козловецъ отъ долу се именува „Пещималъ”, а въ горните надъ тая линия села се именува ”Тъкменикъ” въ пьрвитѣ тя обикновенно има синь цвѣтъ, съ чьрвени прьчици, а въ последнитѣ синь и аленъ цвѣтъ съ сини, черни, жьлти,

В процес е разчитането и набирането на текстовете от ръкописния свод, пазен в Научния архив на БАН и основен обект на изследване на проекта. Тези описания на облеклото в различни села и градове на следосвобожденска България са писани от различни хора, принадлежащи на администрацията -- с различен почерк, с различен роден диалект, с различно образование вероятно. През 1888 г. няма официално приет единен правопис, но най-авторитетен е предлаганият от Марин Дринов правопис с „широко ъ“ ѫ и „двойно е“ ѣ, с краесловни ерове, геминати, членувани форми на прилагателните на –ий, предпочитан пълен член и пр. Наборът, правен в рамките на този проект, отразява напълно правописа, включително грешките на създателите на описанията. Правописът им не се осъвременява, нито коригира. Изхождаме от разбирането, че не можем да налагаме съвременните си представи за произношение на споменатите букви върху хора, работили в края на XIX век. Наборът отразява и специфичното за различните пишещи словоразделяне, което се отличава от съвременния ни правопис. В основни линии пишещите са следвали правилата на Дриновия правопис, авторитетен, но не и официално приет по онова време. В множество случаи обаче те дават воля и на регионални произносителни особености, като възвратна частица "са", източнобългарска редукция, като "късачи, елечи, пристилка."

В начален етап е подготовката и на речник на специфичните думи, назоваващи дрехи, части от дрехи, аксесоари и украса. Сводът съдържа редица заемки (често в различна форма в зависимост от диалекта, напр. бариш и баръш, чембер и чумбер) -- османизми, гърцизми, романизми, германизми. В документите често присъстват по-подробни описания на значението на думите, отколкото има в съвременните речници, например дават се сведения за обичайните цветове на дрехите в дадения регион, за начина на носене на отделни части от костюма: кое върху кое се облича например, как се връзва фекелът и пр., още има информация за цената на дрехите, за това кое е по-ново в костюма, често пишещите при описание на дреха сочат думи, които смятат за синоними.

През месец май в сградата на ЦУ на БАН се проведе обучение по проект „Местно производство, облекло и езиково богатство (Принос към историческата лингвистика и антропологията на облеклото)“ за работа с нова, специално изработена за целите на проекта база данни, която ще служи за изграждане на виртуална библиотека. Информационният продукт вече е готов в частта си, която засяга потребителите и скоро предстои да бъде окончателно завършен.
По време на обучението, което се водеше от г-н Петър Петков (външен изпълнител, разработващ базата данни), участниците в проекта и част от останалите изпълнители бяха разделени в малки групи от по максимум седем човека. Г-н Петков представи базата данни и даде практически указания за работата с нея. Бяха представени и възможностите за достъп, вкл. и от разстояние. До края на месец май участниците в обучението ще могат да работят с информационния продукт в пробен режим с цел допълнително усвояване на умения за работа с него и получаване на обратна информация, която да помогне за усъвършенстване на базата данни. Вече са получени първите отзиви от доц. д-р Хетил Ро Хауге, чуждестранен участник в екипа по проекта, както и от други колеги.

През май 2017 г. се проведе обучение на младите езиковеди, участващи в екипа по проекта с цел да се улесни работата им с диалектоложки електронни бази данни и традиционни картотеки на хартиена основа. Освен младите колеги, на обучението присъстваха и други участници в екипа.
Проф. д-р Владимир Жобов (външен изпълнител, специалист по диалектология) представи електронни бази данни, свързани с изучаването на българските диалекти и даде практически напътствия за работата с тях в рамките на проекта. Свои постижения в тази област сподели и доц. д-р Дарина Младенова – участник в екипа по проекта, след което бяха обсъдени механизмите за показване и съхранение на богатството на българските диалекти и възможностите за търсене в базите данни, както и традиционния (с книжни фишове) диалектен архив на СУ "Св. Климент Охридски".

На 28 април 2017 г. д-р Илина Лулейска представи общия доклад на Маргарет Димитрова, Миглена Димитрова и Илина Лулейска на тема „Облекло и език: традиции и модерност“ на XХVI Международна кръгла маса "Разрушени светове… нови светове", която се състоя на 27-28 април 2017 г. в Югозападния университет „Неофит Рилски“. В конференцията взеха участие учени от Словакия, Сърбия, Македония, Йемен и други страни и от български университети и други научни институции.

Една от целите на доклада беше да информира за обекта, целите и методите, използвани в проекта „Местно производство, облекло и езиково богатство (Принос към историческата лингвистика и антропологията на облеклото)“, финансиран под номер ДН 10/12 от Фонд „Научни изследвания“ през 2016 г. Същевременно пред научната общност бяха изложени начални наблюдения, свързани с анализа на описанието на облекло в Самоковско, за да се илюстрира ценността на архивния свод от документи от края на XIX в., пазен в Научния архив на БАН, който е център на изследване в рамките на проекта.

Един от основните резултати от работата по проекта ще е изграждането на виртуална библиотека, базирана на уникална, създадена специално за нея база от данни. В серия от дискусии помежду си и със специалист по програмиране екипът по проекта уточни обема, възможностите за добавяне на метаданни, за преструктуриране на съдържание и дизайна на базата от данни. Тя ще бъде готова в началото на месец май 2017 г. и ще се нарича Vestiarium (от лат. ракла, дреха). След изготвянето ѝ екипът ще премине специално обучение и ще започне същинското изграждане на виртуалната библиотека чрез въвеждането на система от данни и метаданни

В началото на 2017 г. екип, съставен от най-опитните езиковеди, архивисти и етнолози, работещи по проекта, обсъди правила за разчитането на ръкописните документи в архивния свод. Тези правила ще бъдат използвани при създаването на наборен текст, предназначен за използване във витруалната библиотека и в пълнотекстовото издание по проекта.

На 20 януари 2017 г. в зала 19 на ИЕФЕМ – БАН беше проведено първото общо събрание на научния екип. Ръководителят на проекта проф. д-р Маргарет Димитрова представи пред колектива задачите, които предстоят до края на първия етап. В интердисциплинарна среда бяха обсъдени евентуалните трудности и възможностите за тяхното преодоляване. След единодушно гласуване за представител на докторантите и постдокторантите в координационния съвет по проекта беше избрана д-р Джени Иванова. Предвижда се Координационният съвет да разисква въпроси, свързани с начина на взаимодействие с базовата и партньорската институция, изразходването на средствата по проекта и изпълнението на целите на проекта.