Новини

На 16 юни 2020 г. в Зала 11 на Националния етнографски музей ще бъде открита изложбата „Облекло и езиково богатство“.
Изложбата е част от популяризацията на научния проект „Местно производство, облекло и езиково богатство (Принос към историческата лингвистика и антропологията на облеклото)“, който се финансира от Фонд „Научни изследвания“ (договор ДН 10/12 от 2016 г.) и се реализира съвместно от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките. Проектът цели проучването и издаването в електронна форма на свод от слабо познати архивни документи от 1888 и 1889 г., съхранявани в Научния архив на БАН. Те представляват над 1100 страници с ръкописни описания на облекло и около 150 фотографии, направени специално, за да покажат част от облеклата.
Каним всички да разгледат изложбата!

Научна конференция „Облеклото в българските земи в миналото. Особености на изворите“
На 24 и 25 януари 2020 г. в Новата конферентна зала на СУ „Св. Климент Охридски“ се проведе научната конференция „Облеклото в българските земи в миналото. Особености на изворите“. Тя се организира от Софийския университет и Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН в рамките на проект „Местно производство, облекло и езиково богатство (принос към историческата лингвистика и антропологията на облеклото)“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“. Конференцията бе открита от проф. д-р Маргарет Димитрова. Приветствия към участниците отправиха зам.-деканът на Факултета по славянски филологии проф. д-р Гергана Дачева и директорът на ИЕФЕМ – БАН доц. д-р Петко Христов. В работата на научния форум взеха участие над 40 учени от Софийския университет, ИЕФЕМ – БАН, Научния архив на БАН, ЮЗУ „Неофит Рилски“, Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН, Института за балканистика с Център по тракология – БАН и др. Бяха изнесени 34 доклада, 15 от които от членове на екипа, реализиращ проекта. Разнообразието от теми, използването на различни извори и гледни точки при изследването на облеклото провокираха интересни дискусии, които още повече спомогнаха за ползотворната работа на конференцията.

Излезе от печат тематичният брой на списание „Българска етнология“ под номер 3 за 2019 г., озаглавен „Облекла и времена“. В него с помощта на нова, неизползвана досега информация, се очертават различни по тип идентичности, свързани с облеклото, и се реконструират връзки между културни, социални и езикови практики. Тематичният брой включва четири статии, подготвени като част от работата по проект „Местно производство, облекло и езиково богатство (принос към историческата лингвистика и антропологията на облеклото)“:
• Маргарет Димитрова – Архивен документ с описание на облеклото в Трънско окръжие през 1888 г.;
• Ива Станоева – Типове народни костюми в Софийско в архивен документ от 1889 г. 1. Самоковска и Софийска околия;
• Делян Русев – Етнодемографският облик на Североизточна България през погледа на провинциалната администрация в края на ХІХ век;
• Миглена Иванова – Между спецификата, стереотипа и „осиновяването“ на дрехата на другия.

ПРОГРАМА
Първо заседание (24 януари, петък)
Модератори: Мирена Славова, Мая Александрова, Ива Станоева
9.15 Откриване.
9.30–9.45 Маргарет Димитрова, Миглена Иванова: Проектът „Местно производство, облекло и езиково богатство“
9.45–10.00 Ива Станоева: Загадката на едно окръжно предписание
10.00–10.15 Делян Русев: Проучването на традиционното облекло в Княжество България през 1888-1889 г.: Териториален обхват и административни подходи
10.15–10.30 Цветан Радулов: Институционални и личностни аспекти при съставяне на описанието за облеклото от 1888 г.
10.30–10.45 – Дискусия
10.45–11.00 – Кафе-пауза

11.00–11.15 Джени Иванова: „Видинският сиджил“ от Стамболово време
(османски документи за облеклото на мюсюлманската общност във Видин и
Видинско)
11.15–11.30 Миглена Иванова: Сведения за цени на дрехи, материи и аксесоари в ръкописните описания на облекла от 1888–1889 г.
11.30–11.45 Дарина Младенова: Отражение на особености на българските диалекти в корпуса от документи за облеклото в България от 1888–1889 г.
11.45–12.00 – Дискусия

12.00–12.15 Лилия Илиева: Коприната като артефакт и нейните названия
12.15–12.30 Мирена Славова: Езикови бележки върху носията на нестинарите
12.30–12.45 Симеон Стефанов: Лексика за назоваване на частите от облеклото на населението по българските земи от края на XIX в.
12.45–13.00 – Дискусия

13.00–14.00 – Пауза

Второ заседание (24 януари, петък)
Модератори: Борис Парашкевов, Лилия Илиева, Миглена Иванова

14.00–14.15 Мира Маркова: Анализ на традиционното българско облекло, представено на първата руска етнографска изложба от 1867 година
14.15–14.30 Бистра Писанчева: Дантелата в облеклото на българката. Процесите на промяна след Освобождението, отразени в периодичния печат в края на 19 и началото на 20 век
14.30–14.45 Галин Георгиев: Женският костюм от с. Екзарх Антимово, Карнобатско между локалната памет и националната идентичност
14.45–15.00 – Дискусия

15.00–15.15 Надежда Стоянова: Модата: културни рефлексии в българската периодика от 30-те години на ХХ век
15.15–15.30 Лиана Гълъбова: Образи на последните поколения българи в автентични национални носии на чернобели фотографии от родови архиви като извор за визуално-антропологично проучване на облеклото
15.30–15.45 Валери Кацунов: Фотографии в БИА на българско градско облекло от последните десетилетия на ХIХ век
15.45–16.00 – Дискусия
16.00–16.15 – Пауза

16.15–16.30 Дарина Илиева: Традиционно българско облекло в дигитални колекции на НА БАН
16.30–16.45 Лъчезар Перчеклийски: Историята на една изгубена „дреха“. Библейска символика
16.45–17.00 Галя Господинова: Богослужебни одежди според оригинални ръкописи (служебници), съхранявани в НА БАН
17.00–17.15 – Дискусия

17.30 – 17.45 Хетил Ро Хауге (Осло): От стария правопис къл електронното издание
17.45 –18.00 Андрей Бояджиев: Цвѣтникъ. Китка от текстове в алафранга форма на българската литература и народното творчество
18.00–18.30 – Дискусия. Дискутант Петя Осенова

Трето заседание (25 януари, събота)
Модератори: Джени Иванова, Дарина Младенова

9.30–9.45 Маргарет Димитрова: Ръкописните описания на облеклото от 1888/1889 г. – свидетелство за правописното многообразие и грамотността на българските чиновници
9.45–10.00 Паулина Андонова: Градското облекло през XVII век според наследствените описи. Културни различия и влияния
10.00–10.15 Анелия Милушева: Църковната иконопис като извор за проучване на традиционното българско облекло
10.15–10.30 – Дискусия
10.30–10.45 – Кафе-пауза

10.45–11.00 Борис Парашкевов: Немски заемки, свързани с облеклото
11.00–11.15 Хетил Ро Хауге (Осло): Турцизмите в свода от документи с описание на облеклото от 1888/1889г, пазен в Научния архив на БАН
11.15–11.30 Василка Алексова: Румънски названия за дрехи в документалния архив за облеклото в България от 1888–1889 г.
11.30–11.45 – Дискусия

11.45–12.00 Николай Чернокожев: Облеклото – начини на виждане
12.00–12.15 Надежда Александрова: Участието на Николай Павлович в албума „Старите облекла в Османската империя“ от 1863 г.: въпрос с много неизвестни
12.15–12.30 Десислава Узунова. За феса на един бунтовник (Фесът като език в повестта „Чичовци“ на Иван Вазов)
12.30–12.45 – Дискусия
12.45–14.00 – Пауза

Четвърто заседание (25 януари, събота)
Модератори: Василка Алексова, Дарина Илиева

14.00–14.15 Кристиян Ковачев: Облеклото на Остоя Раякович: Няколко думи върху ктиторския портрет от охридския храм „Св. Богородица Перивлепта“
14.15–14.30 Мая Александрова: Бележки към записа от с. Владимирово, Варненска област
14.30–14.45 Дария Василева: Епистоларни извори за облеклото в българските земи в миналото
14.45–15.00 – Дискусия
15.00–15.15 – Пауза

15.15 –15.30 Методи Рождественский: Български и номадски влияния върху облеклото и екипировката на византийските армии по данни на имперските военно-теоретични съчинения
15.30–15.45 Силвия Аризанова: Особености на работата с извори за облеклото на средновековните българи
15.45–16.00 Явор Иванов. Лексеми, назоваващи облекло и обувки, във втория превод на Диалозите на св. Григорий Велики на фона на старобългарските паметници
16.00–16.15 Анита Комитска: Традиционни женски забраждания на българката от края на XIX в. въз основа на данни от архива на проф. Ив. Шишманов
16.15–16.30 – Дискусия
16.30 – Закриване

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“

ИНСТИТУТ ЗА ЕТНОЛОГИЯ И ФОЛКЛОРИСТИКА С ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ ПРИ БАН

С ФИНАНСОВАТА ПОДКРЕПА НА ФОНД НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ организира

НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ
ОБЛЕКЛОТО В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ В МИНАЛОТО. ОСОБЕНОСТИ НА ИЗВОРИТЕ

24–25 ЯНУАРИ 2020 Г.
СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“, НОВА КОНФЕРЕНТНА ЗАЛА
КОНФЕРЕНЦИЯТА СЕ ОРГАНИЗИРА ПО ПРОЕКТ ДН 10/12 (2016), ФИНАНСИРАН ОТ ФОНД „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ“

На 4. и 5. октомври 2019 г. Маргарет Димитрова и Явор Иванов участваха в международната научна конференция ТРИНАДЕСЕТИ ЦАР-ШИШМАНОВИ ДНИ В САМОКОВ. Те изнесоха следните доклади по проблеми и материали на проекта:
Маргарет Димитрова (Софийски университет „Св. Климент Охридски”). Нова мода – нова лексика. По ръкописни материали от 1888/1889 г. за Софийско и Самоковско.
Явор Иванов (Софийски университет „Св. Климент Охридски”). Названия на украса на традиционния костюм в старите Софийско, Кюстендилско и Трънско окръжие според държавен документ от края на XIX в.: между сакралното и всекидневното.

Уважаеми колеги,
Имаме удоволствието да Ви поканим на научна конференция „Облеклото в българските земи в миналото. Особености на изворите“, която ще се проведе на 24 и 25 януари 2020 г. в Ректората на СУ „Св. Климент Охридски“. Конференцията се организира от Софийския университет и Института по етнография и фолклористика с Етнографски музей при БАН в рамките на проект „Местно производство, облекло и езиково богатство (принос към историческата лингвистика и антропологията на облеклото)“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, ДН 10/12.
Докладите от конференцията, предадени до 15 март 2020 г., ще бъдат публикувани в електронно издание след рецензиране.
Молим Ви да заявите желание за участие до 15.12.2019 г, като изпратите заглавие на доклада си на някой от следните адреси:
aleksova@abv.bg
miglenadi@gmail.com
От организаторите
проф. Василка Алексова, председател
д-р Миглена Иванова
д-р Ива Станоева
докторант Явор Иванов
докторант Делян Русев

На международната конференция „Полислав XXIII”, която се проведе тази година в Благоевград от 9 до 11. ΙΧ.2019 г., Маргарет Димитрова изнесе доклад, озаглавен „Промени в облеклото – промени в названията: представи за книжовно и диалектно (Въз основа на материали от втората половина на XIX в. в България)” [Changes in the clothes – changes in their designations: The perception of the standard and local (dialectal) in the Bulgarian language at the end of 19th century]. В него тя представи резултати от работата си по проекта и целите на проекта. Основните дискутирани примери бяха от Самоковско, Трънско, Пазарджишко, Тополовградско и Русенско. Последвалата дискусия бе плодотворна и идеите на проекта бяха високо оценени.

В края на 2018 г. излезе от печат сборникът в чест на проф. Василка Алексова. В него е отпечатана статия, резултат от работата по проекта. А именно:
Мая Александрова и Маргарет Димитрова. Ръкописен извор за названия на дрехи от края на хiх век от Тополовградска околия. -- В: Български и румънски – балкански отпечатък в славянското и романското наследство. Сборник в чест на 65-годишния юбилей на проф. д-р Василка Алексова, състав. Дарина Младенова, Биляна Михайлова и Екатерина Търпоманова. София: Факултет по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“, 2018, стр. 139-150. ISBN 978-619-7433-25-8

На 17.10.2018 г. Маргарет Димитрова изнесе лекция на тема "Облеклото и неговите названия: ново и старо, книжовно и диалектно в следосвобожденска България" пред преподаватели и студенти на Филологическия факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“. Лекцията бе организирана от Лаборатория по лингвистична демография на Балканите и е част от серия лекции на изследователи, поканени от лабораторията да говорят за откритията си при работа по нови лингвистични проекти.

На 20 юли в местността Текето, Добричко, бе проведен тредиционен фолклорен събор.Там бе и наш участник в проекта - Мая Александрова, която засне някои от носените от участниците носии и се запозна с местните традиции.

На международната научна конференция „Българистиката по света, филологията у дома“, организирана от Югозападния университет „Неофит Рилски“ и Национално издателство за образование и наука „Аз Буки“ и проведена на 26-27 октомври 2018 г. в Благоевград, Маргарет Димитрова изнесе доклад на тема „Проучване на езика и книжовността на XVIII—XIX в. Три интернет платформи: Погледът на езиковеда“, в който представи резултати от работата с електронната платформа „Вестиариум“ при езиковедския анализ на корпуса с документи с описание на облеклото в България през 1888/1889г., обект на проекта.

На българо-румънска конференция в Букурещ на 5 юни 2018 г. Дарина Младенова и Василка Алексова изнесоха доклад по проекта на тема "Един въпросник за облеклото в България от втората половина на ХІХ век" (на румънски език). Конференцията се проведе в рамките на междуакадемичното българо-румънско сътрудничество и бе на тема „Традиционна култура, социална история и история на езиците в Югоизточна Европа“. В своя доклад двете участнички в проекта подчертаха възможностите за различни по характер научни изследвания, които предлага на езиковеди, етнолози и историци електронното издание на архивния масив от документи, обект на проекта.

През юни д-р Джени Иванова участва в международната научна конференция „Герои. Идеи. Събития“ с доклад на тема „Описанието на облеклото в Тутраканско от края на XIX в. в архивните документи от фонда на Иван Шишманов”.
(http://www.museumtutrakan.com/?cid=2&NewsId=61)

На 16 май 2018 г. Мая Александрова и Маргарет Димитрова представиха своя доклад „Език и стил на един ръкописен извор за названия на дрехи от Сливенско окръжие в края на XIX век“ на Балканистичните четения в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, по-специално на конференцията в чест на юбилея на проф. Василка Алексова „Български и румънски – балкански отпечатък в славянското и романското наследство“.

На 12 май Маргарет Димитрова посети ежегодния фестивал и базар на народните традиции в гр. Ябланица и снима местни носии в музея в читалище „Наука“. Бе проучен и традионен мъжки и женски костюм в с. Брестница, съхранен благодарение на читалищните дейци в селото . В изследвания по проекта архивен свод има описания именно на костюмите от това село. Бяха интервюирани и представители от с. Градешница за специфики в женския костюм и названията на частите му в мохамеданските села около Тетевен.

Докторант Делян Русев, гл. ас. д-р Ива Станоева и гл. ас. д-р Миглена Иванова осъществиха командировки в страната с цел събиране на допълнителни сведения за местното облекло и административната структура в края на XIX век. Бяха посетени музеи и музейни сбирки в Балчик, Варна, Пловдив, Самоков, Перник Пирдоп и Златица, Държавен архив – Варна, отдел „Регионална история“ на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – гр. Варна и други местни и регионални институции.

В края на април 2018 г. Маргарет Димитрова изнесе доклад на тема "Стереотипи, правописни навици и умения на следосвобожденската българска администрация: употреба на ѫ и еровете (по непубликувани архивни материали от 1888/1889 г.)" на голямата международна конференция в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, назована "Четиринадесети славистични четения. Стереотипът в славянските езици, литератури и култури", 26–28 април 2018г.

През март Маргарет Димитрова посети музеите в гр. Белоградчик, с. Горни Лом и гр. Чипровци и събра информация за традиционното облекло там, както и за с. Салаш и с. Долни Лом. Бяха направени снимки и бяха проведени разговори за използването на носиите в съвременната самодейност. В Чипровци бе проведена плодотворна дискусия с Анита Комитска, член на екипа по проекта, за описанието на наличните снимки в свода от документи, както и за събирането на други снимки и описването им.belogradchik

През март 2018 г. проф. д-р Маргарет Димитрова представи проекта „Местно производство, облекло и езиково богатство (Принос към историческата лингвистика и антропологията на облеклото)“ и проекта "Зографски дигитален архив в Софийския университет" в предаването „Нощен хоризонт на БНТ“ с водеща Пламена Бачийска. С директно включване по телефона в предаването участва и гл. ас. д-р Миглена Иванова.

В книжка 3-4 (2017) на сп. Език и литература излезе статията на Илина Лулейска по проекта "Един неизследван писмен извор от края на XIX век. Принос към описанието на значенията на думи, означаващи дрехи".

През месец март 2018 г. излезе от печат нова публикация по темата на проекта:
Miglena Ivanova. Alternative Possibilities for the Representation of Knowledge and Skills Related to the Production, Maintenance and Wearing of Local Clothes. In: Between the Visible and the Invisible. The Intangible Cultural Heritage and the Museum. Sofia: Prof. Marin Drinov Publishing House of Bulgarian Academy of Sciences, 45-52.

На 23 февруари 2018 г. проектът „Местно производство, облекло и езиково богатство (Принос към историческата лингвистика и антропологията на облеклото)“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ (договор ДН10/12 от 2016 г.) беше представен пред Секция "Филология" на Съюза на учените в България. Събитието, което беше широко оповестено онлайн, се проведе в Новата конферентна зала на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. То беше отворено както за членове на Съюза, така и за всички заинтересовани. Ръководителят на проекта проф. д-р Маргарет Димитрова имаше възможност да запознае присъстващите с целите и задачите, стоящи пред научния колектив, а проф. дфн Боян Вълчев, проф. д-р Василка Алексова, доц. д-р Дарина Младенова, гл. ас. д-р Миглена Иванова, д-р Валери Кацунов и д-р Цветан Радулов – да споделят своя опит от работата по проекта. В дискусията, която беше много ползотворна, екипът обсъди плановете за бъдещата си работа с членове на Съюза на учените в България, както и с останалите гости, уважили събитието.

Конвенции при набора на текста
Не се набира ред за ред, но се спазват новите редове.
Спазват се написанията в ръкописа и не се осъвременяват. Спазва се старият правопис, вкл. геминатите (двойни букви). Използват се старите букви, напр. двойно е, широко ъ и пр. Предават се всички особености, включително грешките, които не са поправени от самия писач, например един и същ писач използва и ракаве, и рѫкавъ.
Спазва се пунктуацията в рапортите и не се въвежда съвременна, спазват се главните букви. Отразява се словоразделянето на писачите, с едно изключение: слято написани думи се разделят, за да се улесни читателя.
Ако има грешни написания, които самият писач не е поправил, се дават поправени форми в { }. Става дума за т.нар. lapsus calami, а не за правопис, различен от нашия, или за диалектни форми, например сумма се пише така, както е в текста и в скоби не се добавя сума, но към пупури се добавя {путури} – но не потури.
Също при думи, разделени на две страници
1а завършва на до, 1б започва с бавя, тогава в скоби се изписва {добавя}
В тези скоби { } се слагат възстановени от нас форми, докато [ ] се слагат, за да се означи нещо, което не се чете, напр. [ печат], [ скица], [ подпис]. Ако не се четат букви в дума, се постъпва така
[ .] = не се чете една буква
[.. ]= не се четат две букви
[---] не се четат неясно колко на брой букви
Ако въпреки неясните букви, може да се реконструира думата, то се постъпва така
сал[.. ]марка {салтамарка}
Ако има задраскани изречения, които може да носят важна информация, то те се слагат в скоби // и се задраскват
/Днес бе топло/
Не всички задраскани форми се предават. По преценка на набиращия.

В края на 2017 г. излязоха от печат две публикации по темата на проекта:

Маргарет Димитрова, Миглена Иванова, Илина Лулейска. България в края на XIX век: Многообразие в езика – многообразие в облеклото. – Езиков свят 15, 2017, кн. 2, 12-19. (Списанието е включено в CEEOL (Централно- и Източноевропейска онлайн библиотека http://www.ceeol.com/) и в Ulrich's Periodicals Directory (Справочник на периодичните издания Ulrich http://ulrichsweb.serialssolutions.com/

Ivanova, Miglena, Margaret Dimitrova and Simeon Stefanov. Historical Linguistics and Anthropology of Dress in Bulgaria. – In: Proceedings of the 2nd International Conference on Contemporary Education, Social Sciences and Humanities (ICCESSH 2017). Eds. Eric McAnally, USA; Yong Zhang, China; Randall Green, USA; Irina Tretyakova, Russia. Atlantis Press, 2017, ISBN:978-94-6252-351-7, ISSN: Part of series: ASSEHR, ISSN: 2352-5398, volume: 124, DOI: 10.2991/iccessh-17.2017.249, 1070-1073; изданието е реферирано в CPCI, CNKI and Scholar Google. https://www.atlantis-press.com/proceedings/iccessh-17/25878780

На 19 октомври 2017 г. доц. д-р Ро Хауге (учен от чужбина и член на екипа) представи и сравни нови електронни продукти, подпомагащи подготовката на електронни публикации на извори. Наред с това той демонстрира различни способи за индексиране на лексеми и за инкорпориране на допълнителни лексикографски продукти към терминологичния речник, разработван по проекта.

През юни 2017 за нуждите на проекта бяха закупени дигитални копия на изследвания ръкописен свод: факсимилета на ръкописните описания на облеклото и снимки от 1888/1889 г. за 23 окръжия според тогавашното териториално деление на България. В рамките на проекта този исторически извор ще се проучва чрез традиционни и електронни средства. Документите са написани с различни почерци от местната администрация и са придружени със съпроводителни писма, подписани от управителите на окръжията и секретарите.

л. 5а
Гръдната часть на ризата е шита съ разни шевове отъ коприна и вълна отъ разни цвѣтове, които шьвове се именуватъ: „патки” крьстоски” рамената на ризата и по цѣлий редъ на рѫкавите има тоже шевове оть разно цвѣтни вълни или коприни наречени: „алтици Борове” яката на ризата набрана и изработена съ същите шевове именуеми: „Базъръ обазало и шито огърли” отъ двата края на яката има по единъ дебелъ усуканъ коприненъ конецъ, който служи за закопчивание и се именува „Петелки”. Рѫкавите на ризата сѫ набрани и се превързватъ такива конци каквито и на яката. Шевовите които се работятъ на рѫкавите около гривнята се именуватъ „Гарвани и брацѫри”. - Полите тоже съ шевове именуеми „Нашиви”.
3 то) Върху ризата отзадъ на крьста си запасватъ, единь тьнакъ тъканъ Шаеченъ платъ пришаренъ още въ тъканьта съ червени сини и успоредни шарове горе при крьста и доле въ полите. Тоя платъ е набранъ съ ягки конци въ заднята си частъ на неколко мѣста тъй ситно щото образува една дрѣшка като полурокля (полуфистань) и като нагърчано хубава пристилка. Тая дреха въ селата подъ Козловецъ отъ долу се именува „Пещималъ”, а въ горните надъ тая линия села се именува ”Тъкменикъ” въ пьрвитѣ тя обикновенно има синь цвѣтъ, съ чьрвени прьчици, а въ последнитѣ синь и аленъ цвѣтъ съ сини, черни, жьлти,

В процес е разчитането и набирането на текстовете от ръкописния свод, пазен в Научния архив на БАН и основен обект на изследване на проекта. Тези описания на облеклото в различни села и градове на следосвобожденска България са писани от различни хора, принадлежащи на администрацията -- с различен почерк, с различен роден диалект, с различно образование вероятно. През 1888 г. няма официално приет единен правопис, но най-авторитетен е предлаганият от Марин Дринов правопис с „широко ъ“ ѫ и „двойно е“ ѣ, с краесловни ерове, геминати, членувани форми на прилагателните на –ий, предпочитан пълен член и пр. Наборът, правен в рамките на този проект, отразява напълно правописа, включително грешките на създателите на описанията. Правописът им не се осъвременява, нито коригира. Изхождаме от разбирането, че не можем да налагаме съвременните си представи за произношение на споменатите букви върху хора, работили в края на XIX век. Наборът отразява и специфичното за различните пишещи словоразделяне, което се отличава от съвременния ни правопис. В основни линии пишещите са следвали правилата на Дриновия правопис, авторитетен, но не и официално приет по онова време. В множество случаи обаче те дават воля и на регионални произносителни особености, като възвратна частица "са", източнобългарска редукция, като "късачи, елечи, пристилка."

В начален етап е подготовката и на речник на специфичните думи, назоваващи дрехи, части от дрехи, аксесоари и украса. Сводът съдържа редица заемки (често в различна форма в зависимост от диалекта, напр. бариш и баръш, чембер и чумбер) -- османизми, гърцизми, романизми, германизми. В документите често присъстват по-подробни описания на значението на думите, отколкото има в съвременните речници, например дават се сведения за обичайните цветове на дрехите в дадения регион, за начина на носене на отделни части от костюма: кое върху кое се облича например, как се връзва фекелът и пр., още има информация за цената на дрехите, за това кое е по-ново в костюма, често пишещите при описание на дреха сочат думи, които смятат за синоними.

През месец май в сградата на ЦУ на БАН се проведе обучение по проект „Местно производство, облекло и езиково богатство (Принос към историческата лингвистика и антропологията на облеклото)“ за работа с нова, специално изработена за целите на проекта база данни, която ще служи за изграждане на виртуална библиотека. Информационният продукт вече е готов в частта си, която засяга потребителите и скоро предстои да бъде окончателно завършен.
По време на обучението, което се водеше от г-н Петър Петков (външен изпълнител, разработващ базата данни), участниците в проекта и част от останалите изпълнители бяха разделени в малки групи от по максимум седем човека. Г-н Петков представи базата данни и даде практически указания за работата с нея. Бяха представени и възможностите за достъп, вкл. и от разстояние. До края на месец май участниците в обучението ще могат да работят с информационния продукт в пробен режим с цел допълнително усвояване на умения за работа с него и получаване на обратна информация, която да помогне за усъвършенстване на базата данни. Вече са получени първите отзиви от доц. д-р Хетил Ро Хауге, чуждестранен участник в екипа по проекта, както и от други колеги.

През май 2017 г. се проведе обучение на младите езиковеди, участващи в екипа по проекта с цел да се улесни работата им с диалектоложки електронни бази данни и традиционни картотеки на хартиена основа. Освен младите колеги, на обучението присъстваха и други участници в екипа.
Проф. д-р Владимир Жобов (външен изпълнител, специалист по диалектология) представи електронни бази данни, свързани с изучаването на българските диалекти и даде практически напътствия за работата с тях в рамките на проекта. Свои постижения в тази област сподели и доц. д-р Дарина Младенова – участник в екипа по проекта, след което бяха обсъдени механизмите за показване и съхранение на богатството на българските диалекти и възможностите за търсене в базите данни, както и традиционния (с книжни фишове) диалектен архив на СУ "Св. Климент Охридски".

На 28 април 2017 г. д-р Илина Лулейска представи общия доклад на Маргарет Димитрова, Миглена Димитрова и Илина Лулейска на тема „Облекло и език: традиции и модерност“ на XХVI Международна кръгла маса "Разрушени светове… нови светове", която се състоя на 27-28 април 2017 г. в Югозападния университет „Неофит Рилски“. В конференцията взеха участие учени от Словакия, Сърбия, Македония, Йемен и други страни и от български университети и други научни институции.

Една от целите на доклада беше да информира за обекта, целите и методите, използвани в проекта „Местно производство, облекло и езиково богатство (Принос към историческата лингвистика и антропологията на облеклото)“, финансиран под номер ДН 10/12 от Фонд „Научни изследвания“ през 2016 г. Същевременно пред научната общност бяха изложени начални наблюдения, свързани с анализа на описанието на облекло в Самоковско, за да се илюстрира ценността на архивния свод от документи от края на XIX в., пазен в Научния архив на БАН, който е център на изследване в рамките на проекта.

Един от основните резултати от работата по проекта ще е изграждането на виртуална библиотека, базирана на уникална, създадена специално за нея база от данни. В серия от дискусии помежду си и със специалист по програмиране екипът по проекта уточни обема, възможностите за добавяне на метаданни, за преструктуриране на съдържание и дизайна на базата от данни. Тя ще бъде готова в началото на месец май 2017 г. и ще се нарича Vestiarium (от лат. ракла, дреха). След изготвянето ѝ екипът ще премине специално обучение и ще започне същинското изграждане на виртуалната библиотека чрез въвеждането на система от данни и метаданни

В началото на 2017 г. екип, съставен от най-опитните езиковеди, архивисти и етнолози, работещи по проекта, обсъди правила за разчитането на ръкописните документи в архивния свод. Тези правила ще бъдат използвани при създаването на наборен текст, предназначен за използване във витруалната библиотека и в пълнотекстовото издание по проекта.

На 20 януари 2017 г. в зала 19 на ИЕФЕМ – БАН беше проведено първото общо събрание на научния екип. Ръководителят на проекта проф. д-р Маргарет Димитрова представи пред колектива задачите, които предстоят до края на първия етап. В интердисциплинарна среда бяха обсъдени евентуалните трудности и възможностите за тяхното преодоляване. След единодушно гласуване за представител на докторантите и постдокторантите в координационния съвет по проекта беше избрана д-р Джени Иванова. Предвижда се Координационният съвет да разисква въпроси, свързани с начина на взаимодействие с базовата и партньорската институция, изразходването на средствата по проекта и изпълнението на целите на проекта.